Манастир "Св. св. ап. Петър и Павел",
с. Долни Пасарел, София

СЕЛО ДОЛНИ ПАСАРЕЛ

     Село Долни Пасарел е на около 30 километра от София по пътя за Самоков. Има около 1400 жители. Възникването на селото е свързано с Четвъртия кръстоносен поход и победите на Цар Калоян над Византийската империя. Землищата на двете села - Горни Пасарел и Долни Пасарел, били дадени от Цар Калоян за владение на барон Арел - един от пълководците на пленения и затворен в Търново Балдуин Фландърски. Днес Горни Пасарел и землището му са залети от водите на язовир Искър. Голяма част от обработваемите земи на Долни Пасарел са залети от водите на Пасарелското езеро. То е водоем, който започва от едноименната ВЕЦ Пасарел, изградена в долния край на селото. Те са част от каскадата Искър.
     Долни Пасарел е разположен на десния бряг на р. Искър. Тясната и стръмна клисура между Лозенската планина и Плана на това заравнено и разширено място образува няколко естествени брода. Те свързват селото с пътя София - Самоков, който се вие в живописното дефиле по левия бряг на реката. В близост до единия брод е изграден мост. Любознателният пътник лесно може да открие два от бродовете, които се ползват и днес.
     Първата сричка от името на селото идва от латинската дума "pass", която означава място за преминаване, проход, мост, брод. А втората - от името на барона.
     Преди години хората живели в горната стръмна част на селото в местността Църквище, а сравнително равните и плодородни земи покрай реката обработвали. За зла участ почнала да върлува чума и хората се преместили в долната част на селото. Църквата "Св. Георги Победоносец" останала в горния край на селото. В близост е и местното гробище.
     По-рано на мястото, на което е църквата, е имало вкопан в земята параклис. Вероятно това е било направено по наложения от турците тертип (православния храм да не се издига над земята, да е прихлупен, да не се вижда), както е било и в много други селища - Банско, Пазарджик, Батак, Крайморие и много други. В началото на XIX век (преди около 200 години) параклисът е бил преустроен в църква, а самоковски иконописци я изографисали. Тя е паметник на културата, но до скоро е била зле поддържана. Била открадната камбаната.
     От 1999 г. енорийски свещенник е отец Петър Пенев от Самоков. Жителите помагат с каквото могат. Събират пари за ремонт, даряват покривки и други вещи. Ремонтиран е покрива. Входната врата е заменена със стоманена. Събрали пари, поръчали и поставили нова камбана, която била осветена от Владиката на Самоков - Яков. Кражби вече няма. Но стенописите не са реставрирани откакто са зографисани. На места мазилката е започнала да се рони. Необходими са още много труд и средства за възстановяване достолепието на храма.
     Църквата отваря врати само по празници. Отец Пенев чете литургия. Жителите го викат и за кръщенета, погребения, помени. На празника Успение Богородично се прави курбан за здраве.

ИЗВОРИ: Даниела Петрова, "Църквата край Пасарел пази тайни от 200 години", вестник "Женско царство" - 13-19.02.2003 г.